Omкакmo npeдu много векове кулинарите откриват аромата и вкуса на трюфелите, гурмани от целия свят са готови да платят баснословни суми за ястие от тези гъби. В началото на новото хилядолетие трюфелът вече е един от символите и на козметичния лукс.
Трюфелът е земен плод, известен от най-древни времена. Първи писмени свидетелства за него срещаме в трактата на Плиний Стари „Естествена история”. Този римски историк и писател, класифицирайки трюфелите, ги помества в раздела при „нещата, които растат, но не могат да бъдат показани”. Древногръцкият философ Плутарх е смятал, че този подземен дар от боговете се образувал от комбинираното въздействие на вода, топлина и мълнии.
Тъй като науката дълго време не била в състояние да обясни произхода на трюфелите, около тях се образувал тайнствен ореол; едни са ги разглеждали като „дегенеративен продукт на земята”, други ги смятали за храна на „дявола и вещиците”. Това впрочем в никаква степен не намалява интереса към трюфела: във всички времена този деликатес е бил част от менюто на знатни и короновани особи. Оценили са го и хората на изкуството Италианският композитор Джоакино Росини ги нарича „Моцарт на гъбите”, писателят Александър Дюма – „Святая светих на масата”, а лорд Байрон докато творял, държал трюфели наблизо, защото техният аромат стимулирал творческата му мисъл.
Биологическият секрет на трюфела е разкрит през 1831 г., когато известният италиански ботаник миколог Карло Витадини в своята Monographia Tuberacearum определя трюфела като живееща под земята гъба.
„Черни и бели диаманти” – така и до ден днешен наричат трюфелите – най-редките и скъпи гъби. Трюфелите са капризни: те не обичат жега и студ, суша и прекалена влажност, предпочитат коренищата на определени видове дървета (дъб, липа, върба, топола) и се крият под земята на дълбочина около 30 см. Събират ги в строго определен сезон и само с помощта на специално обучени кучета и свине.
За най-ценен се смята белият трюфел (Tuber magnatum pico) от Пиемонт (Италия). Именно от тази разновидност трюфели са подарявали на Чърчил и на Кенеди, на Мерилин Монро и на Никита Хрушчов. Класификацията на различните видове трюфели се базира на техните форма, размер и цвят, орнамента върху перидия (обвивката), вътрешността, вкуса и аромата. Цветът на вътрешната, меката част на гъбата може да варира от бяло до кафяво, зелено, розово, сиво и черно.
Трюфелите са безценен изискан продукт, който започва да се използва в козметиката съвсем отскоро. За маските, маслата и серумите, създавани на основата на тези гъби, се използват само елитните бели и черни трюфели, отглеждани в Северна Италия и Южна Франция. Те са богати на аминокиселини, минерални соли, магний и протеини. Сред най-важните свойства на трюфелната козметика е нейната висока ефективност. Периодът на събиране на бели трюфели е от 1-ви октомври до 31-ви декември. От този вид гъба добиват екстракти, характеризиращи се с избелващи и депигментиращи свойства.
Черните трюфели се събират от 1-ви декември до 15-ти март. Екстрактите, които се извличат от тази гъба, за да бъдат използвани В козметиката, притежават миорелаксиращи и анти-стареещи свойства.
Дългогодишните научни изследвания в университетите в Павия и Катания (Италия) свидетелстват, че трюфелите оказват комплексно въздействие върху кожата.
В какви случаи се препоръчва трюфелна терапия? Преди всичко тя е актуална за зряла и застаряваща кожа в качеството на интензивна профилактика на стареенето, в борбата срещу дълбоки бръчки, при решаване на проблеми, свързани с фотостареене и хиперпигментация. Процедурите са подходящи също и за чувствителна кожа, могат да се прилагат както на жени, така и на мъже.
Трюфелотерапията повишава еластичността на кожата, намалява дълбочината и количеството бръчки, способства за изсветляването на пигментните петна, оказва миорелаксиращо въздействие, като стяга кожата. Процедурата може да включва третиране с няколко продукта. Серумът на основата на екстракт от черен трюфел допринася за постигането на лифтинг ефект (той е видим веднага след нанасяне на продукта и се запазва в рамките на няколко часа; за постигане на по-продължителен ефект е необходима серия от манипулации). Серумът с екстракт от бял трюфел способства за избелване на кожата, тъй като тази гъба съдържа два силни инхибитора на тирозиназа – ферментът, който участва в синтеза на меланин и отговаря за образуването на пигментни петна (първите резултати обикновено се забелязват след един месец).
Стимулиращата маска на основата на черен трюфел има антистареещо въздействие, а маслото от трюфели, нанасяно чрез лек масаж, хидратира, оказва защитно въздействие и подхранва зрялата и застаряващата кожа.
