Съвременна теория за кожния микробиом:
Кожната микрофлора се появява нормално още с раждането на човек, като в зависимост от имунитета, климатичните условия и други фактори, тя се променя, но в определени референтни стойности и предпазва човешкия организъм от развитието на агресивни инфекциозни микроорганизми.
Клиничните симптоми, които се наблюдават при инфекция, са: зачервяване, подуване, повишена температура и нарушаване функцията на определен орган. В 80% от случаите нормалният кожен микробиом не създава условия за развитие на инфекция. Когато се наблюдава леко зачервяване, формиране на малък оток или дребна папулка на повърхността на кожата – обикновено тези първи симптоми насочват пациента към козметолог или дерматолог.
Екологично равновесие
Факторите, от които зависи нормалния баланс на кожния микробиом, са:
● Ендогенни – пол, възраст и локализация на микроорганизмите, в зоната на аксилите, зад ушите и областите с гънки, които се характеризират с по-висока температура и влажност, се откриват стрептококи, коринебактерии, протозои, анаеробни бактерии, гъбички.
● Екзогенни – климат, географско местоположение и др.
● Имунна система – възпаления, предишни експозиции на инфекциозни агенти.
● Начин на живот – хигиена, работа и др.
● Някои заболявания – диабет, болести на щитовидната жлеза и др. са предразполагащи фактори за по-голяма колонизация на бактерии и гъбички.
Кожни придатъци
Локализацията на различните видове микроорганизми зависи от вида на кожните придатъци. Екринните потни жлези имат важна роля за терморегулацията и запазването на електролитния баланс. Отделяната пот от тези жлези има кисело рН и осигурява превенция от патогенни бактерии. Апокринните потни жлези секретират непрекъснато минимално количество пот без мирис и с рН между 5,0-6,5, като появата на специфичен одор е свързана с развитието на анаеробни бактерии. Себацейните жлези са обитавани от анаеробни кожни коменсали, които хидролизират триглицеридите и освобождат свободни мастни киселини с редукция на рН. Патогенните бактерии се развиват при алкално рН.
Топография
Големите гънки на кожата са обитавани от грам-негативни бактерии, Сorynebacteria и S. аureus. За себацейните зони са характерни липофилни микроорганизми, като Propionibacterium spp. и Malassezia spp. Стафилококите най-често се намират в областта на отвора на пило-себацейния фоликул, протозоите Demodex folliculorum и Demodex brevis също се развиват в пило-себацейните зони и са нормален представител на кожната микрофлора. Същевременно има анаеробни микроорганизми, които се развиват по хода на пило-себацейния фоликул, т.е. те нахлуват в дълбочина – например бактериите P. acnes, които са основен патоген във възпалителните форми на акнето.
Кожата има най-голяма колонизация на микроорганизми в сравнение с всички останали органи на човешкото тяло. Установено е, че няма голяма разлика между микробите, населяващи един или друг индивид, т.е. ако се изследват хората в дадено населено място, ще се открият почти еднакви бактерии, обитаващи кожата им. Това е изключително интересен факт, който показва, че не геномът предразполага към развитието на специфични микроорганизми, а условията на средата.
Климатични фактори
Hot tube folliculitis се характеризира с множество еритемни папули по гърба, причинява се от грам-негативни бактерии, които се развиват в космено-мастния фоликул. Известен е като заболяване на топлата вана и е описан за пръв път в Англия. От поява на Hot tube folliculitis са застрашени хората, които престояват продължително време във вани или басейни с топла вода, защото вследствие мацерацията се осъществява запушване на отвора на космено-мастния фоликул и в неговата дълбочина колонизират много грам-негативни бактерии.
Често се среща и Miliaria – състояние на свръхпотене, което създава голямо натоварване на екринните потни жлези. Тези жлези са разположени дълбоко в дермата, потта се извежда на повърхността на кожата през много тънко каналче и при свръхпотене се наблюдава „затлачване“ на секрета по хода на каналчето, което води до появата на фини мехурчета на повърхността на кожата, изпълнени с бистро съдържимо.
Elastolysis е също често срещано състояние, свързано с въздействието на слънчевата радиация. Освен деградацията на колагена и еластина вследствие вредните UV лъчи, се наблюдава и понижаване на имунитета. Например много от пациентите с акне предпочитат да се излагат на слънце, тъй като пъпчиците изчезват. Слънчевите лъчи имат първоначален антисептичен ефект върху кожата, но впоследствие се установява, че освен засилена регенерация на кератиноцитите и задебеляване на най-горния слой на кожата, е налице и колонизация на анаеробни бактерии в дълбочина на космено-мастния фоликул.
Микотични агенти
Разноцветният лишей е гъбична инфекция, която се причинява от Malessezia furfur, когато е налице добра среда за развитието й – овлажняване и затопляне на кожата, най-вече през лятото. Себорейният дерматит е състояние, което засяга богатите на себум зони на кожата на главата, лицето и тялото, като също се свързва с колонизация на гъбичките Malessezia. Други микотични агенти са Candida spp, Debaryomyces и Cryptococcus spp.
Протозои
Demodex folliculorum обитава средната и дълбоката част на космено-мастния фоликул, състоянието наподобява розацея, но тя е едностранна и асиметрична. В случая не става въпрос за класическа розацея, а за колонизация на протозои – дермомикоза.
Имунен отговор към коменсални микроорганизми
Една от основните характеристики на коменсалните микроорганизми е участието им в естествената устойчивост на човешкия организъм срещу причинителите на инфекциозни заболявания. Нормалните микробни обитатели на кожата образуват бактериостатични и бактерицидни вещества, които потискат и унищожават други микроорганизми. По този начин съществува баланс между коменсалите и се потиска размножаването на патогенни агенти. Имунният отговор се модулира от множеството специфични антигени на естествените микроорганизми, при което се инициира синтезата на различни антитела, реагиращи кръстосано с антигени на патогенни причинители.
Инвазивни коменсали
При определени обстоятелства микроорганизмите, които са част от нормалната микрофлора на кожата, могат да се размножат прекомерно и да станат причина за развитие на инфекция. Например, пациентите, които си поставят дермални филъри, трябва да са наясно, че понякога тези продукти променят кожната микрофлора и могат да я превърнат в патогенна.
