В медицински аспект има два подхода към стареенето – индивидуален и популационен, които се дефинират по различен начин. При индивидуалния подход стареенето се разглежда като възрастово-обусловено прогресиращо ограничаване на индивидуалните физиологични функции, свързано с увеличаване на вероятността от смъртен изход. Популационното стареене се дефинира с ограничаване на възможността за репродукция.
Д-р Валентина Брощилова, дерматолог, старши асистент в Катедрата по дерматология и венерология, Медицински факултет, МУ – София
Фенотипните характеристики на стареенето са: редуциране на подкожната мастна тъкан (запазват се единични мастни депа само в областите, където отсъства костна подложка), промяна в подлежащите костни структури, загуба на еластицитет на кожата и поява на бръчки. Редукцията на мастна и костна тъкан води до промени в обема и контура на лицето. Мускулната тъкан почти не се засяга от процеса на стареене – нейният обем намалява, но самите мускулни клетки се запазват и остават функционално стабилни. Стареенето е свързано и с побеляване на косата, загуба на космени структури, дистрофия на нокътния апарат, пигментационни нарушения и улцерации.
Една от основните теории за стареенето е генната. Гените-часовници регулират времето, в което трябва да настъпи определено биологично събитие, а заключителните гени окончават даден биологичен процес. Всяка функция на човешкия организъм е определена от биологичен часовник и ако достатъчно много употребяваме тази функция, тя бързо се изчерпва, т.е. колкото по-висок е нашият метаболитен индекс и колкото по-активно употребяваме нашите функции, толкова по-бързо стареем. Друга теория разглежда въздействието на свободните радикали (частици от молекули, получени в резултат на нормалния метаболизъм) върху митохондриите, различните белтъчни структури, клетъчната ДНК и клетъчната мембрана. Обезвреждането на свободните радикали се осъществява от антиоксидантите, които са екзогенни (витамин Е, витамин С, бета-каротен, селен) и ендогенни (мелатонин, албумин, пикочна киселина).
С времето митохондриите губят възможността си за формиране на кислород и постепенно от дихателна се превръщат в почистваща система – започват да събират увредени молекули и да произвеждат по-малко енергия. Клетките използват 100% митохондриална ДНК, която бавно и постепенно се самоунищожава и това води до унищожаване и на самите клетки. До момента не са открити методи за въздействие върху митохондриите и спиране на стареенето. Протеиновата теория е свързана с промяна на протеиновите молекули в процеса на стареене. Формира се липофусцин – отпадъчен продукт в клетките, който се акумулира около ядрото. Клинично се наблюдава промяна в пигментацията, дължаща се не на дисфункция на меланоцитите, а на отлагането на липофусцин. Образува се и т.нар. амилоид – аморфна субстанция от кондензирани колагенни влакна, която нарушава дермалната функция.
Как старее колагенът?
В дермата има 3 основни типа влакнести структури: колаген, еластин и ретикулин – по-дребен фрагмент на колагена, който създава много плътна решетка под колагеновите влакна. Колагенът не намалява с възрастта, а се сгъстява и става функционално нестабилен. Колагеновите влакна формират плътна решетка и колагенът по структура започва да се доближава до ретикулина.
Структурни и функционални изменения в кожата
С възрастта настъпват структурни и функционални изменения в епидермиса, дермата и хиподермата. В епидермиса се наблюдава намаляване обмена на кератиноцитите, изглаждане на дермоепидермалната граница, меланоцитна дисфункция, а в дермата – намаляване на броя фибробласти, кондензиране на колагена, уплътняване на еластина, липса на основна субстанция, разширени кръвоносни съдове. На ниво хиподерма настъпват следните промени: загуба на липоцити, уплътняване на фиброзните септи, редукция на кръвоносните съдове, атрофия на пило-себацейните фоликули и намаляване на потните жлези. Стареенето е свързано с въздействието на ендогенни фактори (генетични, хипергликемизация, активна полова функция) и екзогенни (UV радиация, тютюнопушене, рестриктивно хранене, гравитация).
