На мастър клас Rejuvenating, организиран от Beauty Woman, Елена Дариева, социолог и управител на социологическа агенция „Насока“, изнесе лекция на една изключително интересна тема, „Невербалната комуникация“, и даде ясни примери какви жестове и мимики са от значение, как да ги интерпретираме и обясни защо е толкова важно да владеем езика на жестовете.
Да се научим да разбираме езика на несловесното общуване е важно поне по две причини. Първо, с думи могат да се предадат само фактическите знания, но за да се изразят чувства и емоции, само думите не са достатъчни. Второ, знанието на този „език“ показва, доколко умеем да владеем самите себе си.
В жестовете, в позата на тялото, в изражението на лицето, в зрителния контакт, в осанката и дори в походката са закодирани сигнали, които е важно да интерпретираме обективно, ако искаме да сме максимално ефективни в комуникацията си с околните.
Независимо че хората внимават в изказа си, а понякога и контролират своята мимика, често е възможно „изтичане“ на скрити чувства чрез позата, жестовете и позицията на тялото и именно те ни позволяват да преценим дали да повярваме на човека отсреща, или да поставим казаното под съмнение.
Невербалната комуникация се контролира трудно, защото е несъзнателна. Но от нашата наблюдателност и от социалните ни умения да интерпретираме видяното зависи дали и доколко адекватно ще „разкодираме“ езика на жестовете. Един жест като потупване по рамото може да бъде както знак за поощрение, така и израз на надмощие. Всичко зависи от контекста, от паравербалната комуникация и от съпътстващите мимики и жестове.
Изражението на лицето е основен показател на чувствата. Обикновено емоциите се асоциират с мимиката по следния начин:
Удивление – вдигнати вежди, широко отворени очи, отпуснати надолу краища на устните, полуотворена уста.
Страх – приповдигнати и събрани към основата на носа вежди, широко отворени очи, краищата на устните са отпуснати надолу и леко изтеглени назад, устата може да бъде отворена.
Гняв – веждите са спуснати надолу, бръчките на челото са изпънати, очите са присвити, устните свити, зъбите стегнати.
Печал – веждите са отпуснати надолу, очите са помрачнели, често краищата на устните са леко отпуснати.
Щастие – очите са спокойни, краищата на устните са повдигнати и обикновено изтеглени назад.
Зрителният контакт като елемент на общуването
Погледът на говорещия показва не само заинтересованост, но и ни помага да съсредоточим вниманието си върху това, за което се говори. Ние значително по-лесно поддържаме зрителен контакт със събеседника си при обсъждане на приятна тема и го избягваме, когато разискваме неприятни или объркващи теми. А настойчивият или концентриран поглед обикновено се възприема като признак за враждебност.
Езикът на тялото
Значението на много жестове с ръце или движения на краката е очевидно. Например скръстените ръце или крака говорят за скептичност, демонстрират защитна позиция. И обратното – нескръстените крайници изразяват по-открита позиция, позиция на доверие. Когато хората размишляват, те обикновено седят с подпряна с длани брада. Ръцете, поставени зад главата, изразяват превъзходство.
По време на разговор главите на събеседниците се намират в постоянно движение. Въпреки че кимането с глава невинаги означава съгласие, то помага на разговора, като поддържа динамиката. С него слушащият подканя събеседника си да продължи.
Активната жестикулация често изразява положителни емоции и се възприема като признак за заинтересованост и дружелюбие. Прекаленото жестикулиране обаче може да бъде и израз на безпокойство или неувереност.
Друг важен фактор в общуването е междуличностното пространство – колко близо или далече един от друг се намират събеседниците.
Колкото по-близо хората се намират един до друг, толкова по-малко гледат те един на друг. И обратното, намирайки се на разстояние, зрителният контакт се засилва и събеседниците по-интензивно използват различни жестове за поддържане на вниманието на събеседника.
Значението на физическата близост се променя в зависимост от физическото обкръжение – тя няма значение в претъпкан автобус, докато при разговор тя вече става значим белег.
Затворените пространства са характерни за интимни разговори. При тях в интерпретацията се включват и сензорни знаци – докосвания, миризми и т.н. Доказано е, че хората сядат или застават близо до хора, които харесват.
Личностните качества също така определят разстоянието между събеседниците – уравновесеният човек с чувство за собствено достойнство се доближава до събеседника повече, а неспокойните, нервни хора се държат на по-голямо разстояние.
Характеристиките на осанката и походката на даден човек могат да разкажат много на внимателния наблюдател.
Добрата, непринудена осанка свидетелства за високо самовъзприемане и откритост към обкръжаващите, за способност за незабавно използване на вътрешните сили и свобода от каквато и да било принуда.
Неподвижността или напрегнатостта на тялото издават реакция на самозащита, избягване на контактите, затвореност, често чувствителност, а също така и неловко старание към коректност.
Лошата, отпуснатата осанка, превитият гръб издават покорство, смирение, угодничество.
Пози от т.нар. традиционен вид (едната или двете ръце в джобовете; ръцете, поставени зад гърба или скръстени на гърдите, и др.) са белег на недостатъчна самостоятелност и необходимост от незабелязано вписване в обкръжаващата среда.
Това са само част от възможните мимики и жестове. Познаването и разбирането им би улеснило ежедневното ни общуване и би го направило по-ефективно. Умението правилно да интерпретираме сигналите, които получаваме от заобикалящата ни социална среда, е ключово за всеки, който иска да развива поведенческите и личностните си качества. Днес заедно направихме една крачка в тази посока, от вас зависи дали ще продължите да обогатявате знанията си, за да продължите по този път все по-осъзнато.
За контакти: NASOCA, София, ул. Проф. Христо Вакарелски 11Д
Тел. 0887 421 467
elena.darieva@nasoca.bg
www.nasoca.bg
