Кожните лезии са често срещани при системните инфекциозни болести – вирусни, бактериални, гъбични, дори паразитни. Диференциалната диагноза често пъти е много трудна и сложна, включително и при много незаразни заболявания. Кожните лезии позволяват вероятна диагноза само при богат клиничен опит и след микробиологична диагноза.
Патогенеза на кожните прояви при инфекциозни болести
• DIC/коагулопатия (дисеминирана интравазална коагулация) – състояние, което се характеризира с патологично активиране на системата на кръвосъсирването. При това състояние микробиологичната култура е стерилна, а хистологичното изследване показва дифузни хеморагии, периваскуларни задебелявания, интраваскуларна тромбоза.
• Директна васкуларна инвазия (бактерии/гъбички) – в този случай микробиологията най-често не е стерилна и хистологично се наблюдават бактерии, повишени нива на левкоцити, фибринови тромби и еритроцити екстравазално. Директната васкуларна инвазия може да предизвика различна клинична картина: проява на сепсис при HIV инфекция или други вирусни инфекции (Epstein-Barr, Rubella, CMV), както и при Rocky Mountain Spotted Fever (кърлежова треска), макули и нодули при инфекциозен ендокардит и др.
• Имунен васкулит/образуване на имунни комплекси/други имунни реакции.
• Емболия – запушване на кръвоносните съдове вследствие на тежък системен инфекциозен процес.
•Васкуларни ефекти от токсини – състоянията са много тежки, като обикновено в началото микробиологията е стерилна, а при хистологичното изследване се наблюдава периваскуларен едем, периваскуларни маншони от лимфоцити и отсъствие на имунни комплекси. Изключително тежки състояния са шок от токсините на methicillin-R Staphylococcus aureus (MRSA) и болест на Ritter von Ritterschain при новородени.
Кожни прояви при системни инфекциозни заболявания и имунен дефицит
Повече от 20% от имунокомпрометираните болни развиват кожни лезии, често със сепсис. Понякога тези лезии са първи сигнал за системна инфекция. Те са изключително важни за ранна диагноза на дисеминирана инфекция. Към имунните дефицити се отнасят: неутропения (нисък брой на неутрофилите), нарушения на хуморалния имунитет, нарушения на клетъчно медиирания имунитет и болести с имунна дисфункция – цироза, диабет, SLE (Systemic lupus erythematosus), болни на диализно лечение.
При имунен дефицит е висок рискът от инфекции с вътреклетъчни бактерии, вируси, паразити, гъбички – Pneumocystis carinii, Strongyloides, Candida.
Кожните прояви могат да бъдат: първи симптом на латентна инфекция, врата за зараза на инфекция или първи признак за тежка животозастрашаваща инфекция.
