Защо има хора, на които им се получава толкова лесно? Защо все на нас ни е толкова трудно? Защо понякога губим сили и енергия, губим вяра в себе си и смятаме, че това, с което сме се захванали, изобщо не е трябвало да бъде започвано?
Нека ви разкажа една история. През 2012 г. стартирах втория си бизнес проект – студио за естетични процедури Beauty Point. Да, вторият. Първият беше през 2010 г. – Институт “Силует“. Защо тогава направих втори? Защото затворих първия. Защо? Защото там имаше едно съмнение, липса на вяра, демотивация и един човек, който знаех, че не ме кара да се чувствам полезна, оценена и силна. Нямах ли характер, воля…? Имах, но защо не ги проявявах, ще разберете в края на статията.
Имали ли сте моменти, в които сте се чувствали по следния начин – демотивирани, неоценени, критикувани, тъжни, объркани, загубили вярата в себе си. Задайте си въпросите: На кого не мога да кажа истината в прав текст? Кой е този, на когото трябва да му давам обяснения? Кой е този, когото се опитвам да избягвам? Има ли някой, който ми създава безпокойство? Да. Сетихте ли се. Това може да не е само един човек. Това може да са няколко души. Това може да е брат, сестра, майка, баща, мениджър, колега. Тези хора се наричат демотивиращи личности. Това са хора, които „ни дърпат назад“, използвайки изрази като: „Ти сега това защо го правиш?“, „Ти сигурен ли си, че ще стане така?“, „Аз казах ли ти?“, „Ти винаги си бил такъв“… (използват обобщаващ израз), „Аз го правя за твое добро“ (след като са ни критикували).
Ще успеете само, когато успеете да управлявате ситуациите на стрес, които той ви причинява.
Какво научих благодарение на няколко години обучения, свързани с личностното развитие? Имаш ли такива хора около себе си – бягай! Колкото сила имаш. Ако са част от семейството ти, научи се да управляваш ситуациите, а не те теб. Защото иначе ще ти бъде много трудно. Защото иначе това чувство на „май аз наистина не ставам“, ще те погълне и ще се превърнеш във вечно сърдития, мрънкащ и критикуващ всичко и всеки. Знаете ли, че можете да направите компромис и да „преглътнете“ отношението на тези хора? Просто си мълчите „само мир да има“. Полезно ли е това за вас? Не. Няма да ви стане по-лесно, напротив. Фирмите, които фалират, са имали такива демотивиращи собственици, екипите, които са се разпадали, са имали такива мениджъри. Мениджъри, които са крещели по коридорите: „За нищо не ставате, вие защо изобщо се тук!?“.
През 2019 г. станах мениджър. Знаех, че не искам да съм от онези, крещящите и вечно критикуващи. Не исках да съм като баща ми, който непрекъснато намираше кусури на всяка една моя постъпка. И до Луната да отидех, пак щеше да ме пита: „Ти сега, какво ще правиш там? Не се излагай, не ти трябва това“. Истината е, че за тези хора (демотивиращите личности) мечтите ти ще са обект на подигравки, желанията ще са ти „неоправдани“, а ако не се получи, винаги ще имаш „Аз казах ли ти? Изобщо какво си помисли в началото?“. Исках да съм мотивираща личност, покрай която хората израстват, учат се, развиват се. Започнах да се обучавам при едни страхотни хора, които ме накараха да „полетя“, които ме накараха да повярвам в себе си, които не ме критикуваха и които ми бяха опора. Научих се да бъда като тях. Научиха ме да бъда лидер.
И ето, през 2022 г. разширявам екипа си с уникални стойностни хора, които искат да се развиват, на които им помагам да се справят с проблемите си, с комуникацията с другите, помагам им да се научат на успех. Следващата година ще отваряме нова локация, ще трябва да намеря още такива хора, които искат място, където да се грижат за хората, и на което аз ги уча как да дават най-доброто от себе си. Знам, че повечето мениджъри и собственици ще си кажат: „Ама защо е нужно да инвестираш в хората, те може да си тръгнат?“. Да, може. Моя е отговорността за това хората да искат да останат, да се чувстват добре, да искат да се развиват. А защо да не инвестирам в тях, в това да се чувстват по най-добрия начин и да дават най-доброто, на което са способни. Трябва ли да им крещя, да им казвам колко „не струват“ и че не знам защо изобщо работят при мен и им плащам? Истината е, че избираме екипа след попълване на анализ (въпросник), който оценява потенциала им, и след интервю, не просто на първа среща или просто защото е препоръчан. Стойностни хора има, просто трябва да бъдат намерени. Знам, че някъде там някой от тях дори може да чете тази статия. Ще се радвам този човек да бъде част от моя екип. С цялото си сърце.
И да се върнем на 2010 г., когато затворих първото си студио. Какво се случи тогава?
Нямах ли идеи, друг човек ли бях? Да, бях. Бях демотивирана и объркана. Бях заобиколена от две личности, които по никакъв начин не ми помагаха да видя посоката в тунела. Често губех вярата в себе си, вдигах се, но след разговори и срещи с тях отново губех вяра. Те ме караха да губя увереността си, да си мисля, че не се справям по най-добрия начин, и ме демотивираха. Правех компромиси. Разделих се с едната от тях през 2012 г., а с другата през 2015 г.
Знаете ли, че има хора, които не се подлагат на съмнение. Ако им кажете: „Не ми харесва как се държиш с мен“, те ще отвърнат: „Ти си тази, която е лоша, аз го правя за твое добро, за да ти покажа правия път“. Да, демотивиращите личности са хора с много емоционални белези, които са ги направили токсични и черпещи от енергията на околните. Те просто се превръщат в една токсична личност. Никога няма да успеете, ако живеете в компромис с този човек или ако има такава личност, която ви управлява. Няма да успеете, ако не се изправите пред този човек, а просто приемете, че той е такъв и трябва да си мълчите. Ще успеете само когато успеете да управлявате ситуациите на стрес, които той ви причинява. Ако разпознавате такива хора в екипа си, трябва да ги отстраните от него, в противен случай нищо добро не ви очаква. Гарантирано! Имала съм такъв клиент. Повлия на мен и на човек от моя екип. Всеки път когато виждах името ѝ в графика, ме обземаше безпокойство. Всеки път след процедура с нея се чувствах изтощена и демобилизирана. Всяко съобщение във вайбър ме караше да не искам дори да го погледна. Не бяхме продуктивни хора. За две седмици загубихме вярата в апаратура, в която сме имали цели 6 години. Защото ние бяхме „некомпетентни“, „искащи само пари“, „не сме преценили добре“ и куп критики всеки път. Куп подмятания, които те правят демотивиран и загубил вяра в себе си. Какво стана? Изпратихме я „по живо, по здраво“ с думите: „Съжалявам, не сме достатъчно компетентни и нямаме достатъчно добра апаратура за Вашия проблем“. Два дни по-късно клиентите ни питаха какво е станало та изглеждаме толкова щастливи. Да, след раздяла с токсична личност ставаш най-спокойния и щастлив човек.
Има няколко причини, поради които ние не успяваме: не вярваме в себе си, нямаме цели, нямаме мечти, не вземаме решения, а се оставяме на течението, нямаме позитивна нагласа. Нека всеки от вас обаче се запита няма ли една демотивираща личност около себе си. Може би там се крие отговорът на въпроса, защо не успявам като другите.