През юни 2020 г. се проведе 11-тата национална отчетна конференция по дерматоалергология, която поради епидемиологичната обстановка събра само дерматоалерголози, активно работещи в осъществяването на националната кампания за превенция на кожните алергични заболявания. Конференцията протече под надслов „Традициите не са това, което бяха“ и бе открита от доц. д-р Жана Казанджиева с актуалната тема „За вирусите, маските и кожата“.
Доц. д-р Жана Казанджиева,
дерматолог, д.м.
Доц. Казанджиева, какви са вашите констатации след провеждане на националната кампания за превенция на кожните алергични заболявания?
Броят на пациентите които участваха в кампанията не се различаваше съществено от предишните години, само че сега имаше 13 алергена повече за тестуване – това е новата разширена европейска серия, която включва малко повече повърхностно активни вещества, няколко парфюма, както и нови консерванти. За наше учудване три от новите алергени бяха много добре застъпени в отчета на кампанията. Става въпрос за парфюмни алергени – линалол в концентрация 1%, като много често той е номер 5 от алергените при отчета на кампанията. Разбира се, другите алергени са добре познати – никел, кобалт, перувиански балсам и колофон, както и текстилните бои.
Интересен факт е, че наблюдаваме спад в ролята на консервантите от типа на метилизотиазолинон, което може би е временно, защото те присъстват почти при всички дезинфектанти. Друг интересен аспект е, че в основната нова серия има два сменени алергена, т.е. старите алергени отпаднаха от повечето измивни и дезинфекционни средства. Например, клиоквинолът (антимикробна съставка) е сменен с 2-хидроксиетил метакрилат (HEMA), съдържащ се в модерните гел лакове, заради големия процент на пациентите, които дават алергични контактни дерматити и то не винаги на ръцете, а по клепачите и устните, т.е. появява се контактен дерматит, който е извън мястото на контакта, но е следствие от допира с маникюра. Вторият алерген, който беше сменен е бензофенон, съдържащ се основно във фотозащитните средства. Той почти излезе от фотофилтрите и се наложи да бъде сменен с прополис. Аз отдавна говорех за прополиса, че е сериозен алерген, но този път имаме доказателство на европейско ниво – той е включен не в разширената, а в стандартната серия като един от новите алергени.
Кой е новият алерген на годината?
Алергенът на годината е от серията, включваща новите 13 алергена – линалол 1%. По принцип, през всички години класацията се оглавява от никела, но алерген на годината е този, който най-много е постигнал като увеличаване на броя на пациентите, показали сензитизация към него и, разбира се, щеше да бъде някой от новите алергени, защото те започват от ниво 0. В случая линалол 1% е парфюмен алерген, който присъства не само в парфюмите, а и в много други козметични продукти, заради приятния си аромат. Това всъщност се очакваше, защото обикновено се лансира продукт с хубав аромат, който започва да се прилага повсеместно и в даден момент настъпва алергизиране към различни козметични средства.
Първата ви лекция беше „За вирусите, маските и кожата“. Бихте ли споделили повече?
Носенето на маски доведе до сериозни кожни проблеми. Да, безспорно маските са необходими и никой не оспорва ползата от тях. Проблемът е, че те вкарват като в капан въздуха, който вдишваме и издишваме, включително капчици пот, себум и прах, особено ако спортуваме. Много интересни и нови неща има в тази посока, включително специални маски за спортисти с допълнително антимикробно покритие и охлаждащ ефект. Това, което за мен е интересно от гледна точка на дерматологията, са контактните дерматити. Най-често те са предизвикани от ластичните държачи на маските при хора, които са алергични към гума. При пациентите с атопичен дерматит, розация или параорален дерматит се наблюдава влошаване на заболяването, заради парниковия микроклимат, който се получава под маската. И нещо много интересно, макар и извън дерматоалергологията – под маската акнето толкова много се влошава, че се появи нова диагноза маскакне. Акнето, което се влошава от повишена влажност и температура е отдавна известно в дерматологията, нарича се А. tropicalis и се появява по време на войната във Виетнам, когато американските войници се озовават в тропическия климат. Подобно акне, макар и в по-ограничен аспект, се наблюдава под маската.
Как да се предпазим от подобни усложнения вследствие продължителното носене на маски?
Първо, маската трябва да се сменя, разбира се, това не се отнася за здравните работници в отделенията за лечение на коронавирусна инфекция, където условията са много тежки. Второ, да се избере маска, която е от многослоен памук или т.нар. 600 нишки памук – препоръчва се в цял свят, както и трислойна копринена маска, която е много по-мека и дава възможност за движение на въздуха. Каквато и да е маската, тя трябва да се пере и глади много грижливо, а ако се появи кожен проблем, е необходима консултация с дерматолог.
Приехте и нов консенсус за атопичния дерматит. Защо нов?
Консенсусът за атопичен дерматит е традиционен на тези срещи, тъй като ние почти винаги работим върху някакъв важен документ в областта на дерматологията. В случая конференцията беше под надслов „Традициите не са това, което бяха“, защото първият консенсус за атопичен дерматит се състоя тук през 2012 г., а днес на същото място приемаме нов консенсус. Защо нов? Освен че има много нови медикаменти в тази област, това, което трябва да се направи, е консенсусите да станат като традициите, т.е. не такива, каквито бяха. Всеки консенсус вече се прави с ниво на доказателственост и ниво на препоръка, и точно това е смисълът от експертния съвет – присъстват членовете на борда на БДД, едни от най-изявените дерматолози на България и специалистите дерматоалерголози, които са на най-високо ниво. Това е първият консенсус в българската дерматологична практика, който излиза с ниво на доказателственост и ниво на препоръка.
