Първи симпозиум по кинезитерапия, масажи и рехабилитация, организиран от издателство Beauty Woman
Здравословното хранене спомага за оптимален растеж и развитие на човешкия организъм, предотвратява повишаването на холестерола и високото кръвно налягане. Неправилното хранене може да доведе до енергиен дисбаланс и да увеличи риска от наднормено тегло и затлъстяване. Отговорността за здравето ни е свързана и с преодоляване на болестите чрез подходящи хранителни режими.
Хранителен режим при високи липиди – антилипемична диета
При хиперхолестеролемия (висок холестерол) трябва да се ограничат храните, богати на холестерол – жълтъци, агнешко и овче месо, да се намалят наситените мазнини – краве масло, сирена, колбаси. Необходим е преимуществен прием на растителни мазнини (зехтин), увеличаване консумацията на растителни фибри от плодове, зеленчуци и многозърнест хляб, ограничаване консумацията на алкохол и редовна физическа активност.
Хранителен режим при хипертриглицеридемия
При висок калориен прием излишъкът се превръща в триглицериди, които се освобождават в кръвта, след което се натрупват в мастните клетки като енергиен резерв. При изследването за триглицериди се измерва количеството им в кръвта. Колкото повече излишни калории се приемат, особено от прости захари, толкова по-високи ще са нивата на триглицеридите, което крие повишен риск от атеросклероза, т.е. сърдечносъдови заболявания (инфаркти, инсулти, запушвания на периферни артерии и др). Методите за понижение на триглицеридите са редукция на телесното тегло, избягване на простите захари, хидрогенираните мазнини и алкохола. Препоръчва се редовна физическа активност и прием на храни, богати на омега-3 мастни киселини.
Хранителен режим при сърдечносъдови заболявания (DASH диета)
Сърдечносъдовите заболявания са причина номер едно за смъртност в световен мащаб и засягат много хора. В България честотата на артериална хипертония е 55% според статистиката. При артериална хипертония се препоръчва т.нар. DASH (Dietary Approaches to Stop Hypertension) диета, която съветва да се намали приемът на натрий в храненето и да се консумират богати на нутриенти храни, които доказано спомагат за намаляване на кръвното налягане. Доказано е, че спазването ѝ 2 седмици води до понижаване на кръвното налягане с няколко пункта, а дългосрочното спазване може да намали стойностите му с 8 до 14 пункта. Вариации на DASH диетата: 55% въглехидрати (всички житни храни и продуктите, приготвени от тях – хляб, макаронени изделия и т.н., ориз, картофи, варива, плодове и др.), 18% протеини – месо, риба, мляко, яйца, боб, леща, сурови ядки, соя, царевица, грах, броколи и др., 27% мазнини, от които само 6% наситени, калий – 4700 мг, магнезий – 500 мг и калций – 1250 мг.
Хранителен режим при хиперурицемия (диета бедна на пурини)
Повишените нива на пикочната киселина в значителна степен могат да се коригират с оптимален хранителен режим, съчетан с медикаментозно лечение.
Препоръчва се диета с бедни на пурини храни, изключваща месни бульони, животински вътрешности, месо от млади животни и дивеч, както и изключване на алкохола – един от важните диетични фактори, участващ в промяна на нивата на пикочната киселина, като увеличава продукцията на лактати и плазмената концентрация на хипоксантин и ксантин чрез ускоряване на разграждането на адениновите нуклеотиди. Приемът на кафе понижава пикочната киселина по различни механизми. Също така приемът на витамин С има благоприятен ефект върху стойностите на пикочната киселина. През последните години има доста проучвания, свързани с благоприятния ефект от консумацията на череши при болни с подагра, като те намаляват както нивото на пикочната киселина, така и честотата на подагрозните пристъпи.
Хранене при чернодробни заболявания
Неалкохолната стеатоза (NAFLD) на черния дроб е най-честото чернодробно заболяване в Западния свят, засягащо 20-30% от хората. NAFLD се изявява като хистологичен спектър от състояния, вариращи от стеатоза до неалкохолен стеатохепатит. Считана е дълго време за бенигнено състояние, но се оказа една от най-честите причини за свързана с черния дроб заболеваемост и смъртност. Неалкохолната стеатоза се смята за чернодробна изява на метаболитния синдром. В подкрепа на този факт са резултатите от епидемиологични проучвания, които потвърдиха, че неалкохолната стеатоза е свързана с повишен риск за развитие на сърдечносъдова болест, независим от подлежащите кардио-метаболитни рискови фактори. При развитие на чернодробна стеатоза черният дроб развива инсулинова резистентност и започва да продуцира повишено количество глюкоза и VLDL (липопротеини с много ниска плътност), което на свой ред води до хипергликемия, хипертриглицеридемия и понижение на нивото на HDL („добър“ холестерол). Необходимо е да се преустанови консумацията на алкохол и тютюнопушенето, да се редуцира теглото чрез разумно хранене и да се увеличи физическата активност. За да изпълнява най-важната си функция – синтез на протеини, черният дроб има нужда от храни, богати на протеини – животински и растителни в съотношение 1:1, като препоръчителната дневна доза протеини е поне 200 г. Черният дроб участва в разграждането на мазнините, затова трябва да се намали съдържанието на наситени мазнини в диетата, а въглехидратите да са около 300-400 г дневно.
Хранене при хронична бъбречна недостатъчност
Основните цели на хранителната интервенция могат да се обобщят както следва: да се избегне малнутрицията, да се редуцират метаболитните нарушения и да се забави прогресията. Прилага се консервативна нискобелтъчна диета – 0.6-0.8 гр. белтъци/кг идеално телесно тегло/ден е минималното изискване за белтъци при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност без протеинурия или с такава, ненадвишаваща 1.5 гр./ден. Ако протеинурията надвиши 1.5 гр/ден, трябва да се дава еквивалентното количество белтъци като хранителна добавка.
Бяха разгледани хранителните режими при гастрит и язва, гастроезофагеален рефлукс, колит (FODMAP диета) – диета бедна на въглеxидрати, които предизвикват ферментация в червата, както и диетичното хранене при автоимунни заболявания.
Роля на пробиотиците
Пробиотиците притежават антивъзпалителни свойства, стимулират продукцията на различни субстанции (ензими, КВМК, бактерицидни вещества), имат способност за промени в локалното рН и физиология, осигуряват „храненето“ на колоноцитите. Предполагаемите ползи от пробиотиците се свързват с понижаване на риска от некротизиращ ентероколит, атопични дерматози, имунни нарушения, H. pylori инфекция, дентални кариеси, ревматоиден артрит и др.
Много хора не знаят, че в кърмата се съдържат няколко щама полезни бактерии и пребиотични съединиения, които спомагат за доброто усвояване на кърмата и подобряват здравето на бебето. В последните години производителите на адаптирани млека и бебешки храни също включват пробиотици и пребиотици в своите продукти, като избират щамове, които естествено се срещат в майчината кърма. Натуралните източници на пробиотици са естествено ферментиралите храни чрез добавянато на млечно-кисела закваска – киселото мляко е една от най-добрите и класически пробиотични храни.
