Първи симпозиум по кинезитерапия, масажи и рехабилитация, организиран от издателство Beauty Woman
Кожата е най-големият орган в човешкото тяло – около 2 кв.м при възрастен индивид, дебелината ѝ варира в зависимост от мястото на тялото, като най-тънка е на клепачите – само 0,5 mm, а най-дебела е по дланите и стъпалата – 4 mm. На гърба кожата е по-плътна, с много повече рецептори и изключително чувствително място, върху което кинезитерапевтите могат да въздействат, за да облекчат съответната проблематика на пациента.
Първоначалната диагностика и оглед на кожата на пациента е много важна за кинезитерапевтите, тъй като не само дава информация за здравословното му състояние, а и индикира за наличието на по-сериозни кожни заболявания, които изискват насочването му към консултация със специалист дерматолог. Когато кожата функционира нормално, тя ни осигурява 100% защита от околната среда. Най-долният слой на епидермиса, Stratum basale (базален кератиноцитен ред), чиито клетки (базални кератиноцити) са отговорни за синтеза на протеините и на мастните субстанции, които впоследствие, интегрирайки се помежду си, трябва да формират много плътна спойка, да изградят защитната хидролипидна мантия и да осигурят здравината на кожата. Голяма част от кожните заболявания се дължат на факта, че хидролипидната мантия не се изгражда правилно заради дисфункцията на базалните кератиноцити. В кожата има и меланоцити, които синтезират меланин, пигментът, отговорен за формирането на тен, предпазващ ни от вредните UV лъчи. Статистиката показва, че пигментните кожни тумори се увеличават и основен фактор за това е неконтролираното и за дълъг период от време излагане на слънчева радиация. Меланоцитите са разположени в базалния кератиноцитен ред и образуват меланозоми. Обикновено един меланоцит е отговорен за формирането на пигментни включвания, които се разпростират между 24 и 36 кератиноцити. Специалистът определя типа на промяна на кожата, като могат да се наблюдават промени само в цвета или промени и в структурата.
Обривните елементи по кожата могат да бъдат: петнисти обривни единици; плътни обривни единици; ексудативни обривни единици; обривни единици, вследствие нарушаване целостта на кожата; отпадни обривни единици и обривни единици, вследствие промяна в броя и обема на структурните елементи на кожата.
Erythema annulare е кожно заболяване, което се характеризира с леко надигнат ръб и избледняване в центъра и въпреки че е неспецифично, заболяването насочва към възможността да се касае за някакъв онкологичен процес. В този случай пациентът трябва веднага да бъде насочен към специалист дерматолог. Еризипелът (червен вятър) е остро инфекциозно заболяване с бактериална етиология, което протича с висока температура и зачервяване на кожата, най-често на долните крайници, с тенденция към разпространение и рецидивиране. Важно е еризипелът да се разпознава, за да се избегне заразяването при контакт с болни или носители.
Плътните обривни единици проминират на кожното ниво или се палпират в дълбочина. Към тях се отнасят: Papula (милиарни, лентикуларни, нумуларни плаки или папули), Nodus – възел, (плътна, окръглена лезия), Urtica – бързопреходна, плоска или надигната лезия с бял или розов цвят, Vegetatio – ограничено надигнато образувание с неравна повърхност, Lichenificatio – задебеляване на епидермиса и засилване на кожния релеф, съчетано с хиперпигментация (при невродермит) и Hyperkeratosis – задебеляване на роговия слой.
Важно е кожните заболявания да се разпознават от терапевтите – както за да се предпазят от евентуално заразяване, така и за да насочат пациентите към специалист дерматолог за консултация и навременно лечение.
