Гората винаги е била за предците ни и учител, и лек. И днес ние отново се учим от гората на лекове, търсим забравените ѝ рецепти…
Ако приемем, че морето е люлка на човечеството като биологически вид, с пълно основание можем да наречем гората люлка на човешката култура. От зората на времето горите са осигурявали на човека подслон от лошото време, строителни материали и дърва за огрев, храна, лекове. И човекът отвръщал на гората с благоговейно преклонение. Учените са събрали множество данни за дървесни култове и обожествяване на дървета при най-различни народи. В скални рисунки, архаични мотиви на дърворезба и бродерия, в приказки и легенди често се среща образът на Всемирното дърво, чиито корени са в отвъдното, а короната подпира небето. Германските, келтските и славянските племена особено почитали могъщите стари дървета – смятало се е, че в тях след смъртта се преселват душите на почитаните старейшини. В древногръцките митове често се споменават дървесните нимфи – дриадите, а библейските предания възпяват ливанския кедър – дървото, от което освен от злато и сребро бил построен Соломоновият храм. Остатъци от тези вярвания са наследени и от християнството. Днес ние подреждаме коледната елха или украсяваме дома си с върбови клонки, без да си даваме сметка, че следваме една много древна традиция.
Зеленото наследство
Днес ни е трудно да си представим до каква степен животът на древния човек е бил свързан с гората. В традиционната култура на различните народи гората играе по-голяма или по-малка роля, но присъства неизменно. Разбираемо е, че в най-голяма степен битността на древния човек била обвързана с гората. Интересно е да отбележим, че преди 8-10 века не е съществувал обичайният пейзаж на Средна Русия – с широките полета и ливади. Той възниква по-късно в резултат от развитието на земеделието, свързано с изсичането и изгарянето на огромни маси дървета. От незапомнени времена, когато вековни гори са притискали селата от всички страни, от дърво се правело всичко: копчета, лъжици, рала, люлки.. Разбира се, огромна е била ролята на лечебните практики, свързани с гората. Смятало се е, че определени видове – дъб, бор, бреза, имат особено благоприятно въздействие върху организма на човека. Това се вземало предвид и при избора на място за живеене. Съществува дори руска пословица: „Сред борове ще се настаниш, сред брези ще се веселиш, сред ели ще си отидеш“. Известни са и някои от практиките на знахарското изкуство. Например на слаби, немощни деца са слагали под краката дъбови пънчета, а различни болести от тялото са „издърпвали“ с помощта на цвят от трепетлика. А и самият живот в дървена къща е cвоего рода терапия: въздухът лесно циркулира и се насища с дървесен аромат, стените добре пазят топлина. Известни са случаи, когато градски деца „чудодейно“ се излекували от астма след преселване в дървена селска къща.
Отделна тема са ритуалите на руската баня. Защото традиционната баня са не само водата и топлина – това са и ароматерапията на затоплените борови стени, на брезови и дъбови веники, клекът, специално запарван в бурета. Масажът с дървени веники е една от най-оздравителните процедури, наследени от древните предци. Лечебните култури на други народи имат свои начини за използване на дървото с медицински цели. Така в Япония и досега е разпространено т. нар. офуро – потене в бъчва с нагорещени кедрови стърготини, смесени с оризови трици и 60 вида билки. А финландците от край време са почитатели на сава-сауната, или черната сауна, където димът от изгарящите дърва действа като допълнителен дезинфектиращ фактор.
Дори там, където банята не е била популярна, лечебните свойства на дърветата и дървесината били високо ценени. В древен Китай първият медицински трактат, чието авторство по традиция се npunucвa на легендарния герой Шен Нун, е озаглавен „Книга за билките и дърветата“. Дървото там се смята за един от петте първоелемента образуващи Вселената (заедно с водата, въздуха, огъня и метала). Разбира се, това твърдение имало по-скоро символичен характер и все пак дървени процедури са известни и в китайската медицинска практика – например клечки от желязно или тисово дърво били широко използвани за масаж на стъпалата.
Свещени дървета и цели горички се почитали и в Индия – например дървото бодхи (банян), под което се смята, че е получил просветление Буда. А в щата Мадхя Прадеш и до днес се празнува калпа – празникът на дърветата, когато местните жители, качени на клоните на дърветата, цял ден пеят химни и вкусват ритуални храни. Индийската аюрведа използва множество лекарства с дървесен произход – можем да припомним и омекотяващите мехлеми с екстракт от ароматното червено сандалово дърво, и антисептичното масло от маргоза, и извлека от дървото мезуя, усилващ храносмилането, и прахообразния екстракт от сърцевината на бамбукови стъбла (известен като бамбуков грис), богат на биоактивен силиций. Дори масите за аюрведически масаж е препоръчително да се правят от специални видове дървесина – венге, ним (маргоза) и др. Масите се запечатват с особено вещество, отделяно от насекомите Catena lacca, което е естествен антисептик и защитава дървената повърхност на масата от маслата, които щедро се изливат върху тялото на пациента при масажа аюрведа.
Горската екзотика
От книги, посветени на лекарствените възможности на горските билки, може да се събере цяла библиотека. Тези сложни растения съдържат сложни органични комплекси, притежаващи не само определени лекарствени свойства, но също и могат да стартират и модулират процеси на саморегулация на организма. Този подход е в основата на хомеопатията и популярната днес холистична медицина. Разбира се, темата за горското билколечение е огромна. Обаче освен билките съществуват и редица други, по-малко известни съставки „от гъсталака“, които биха могли да бъдат интересни на козметика.
Гората като инструмент за комплексно подобряване на здравето
Тук вече стигаме до проблема за транспортирането на лечебните свойства на гората, за възможността да се вземат отделни компоненти от живата природа и да се прилагат на части включително и в условията на градската среда. Разбира се, такива производни могат да бъдат достатъчно ефективни, но многократно по-ефикасно е цялостното, непосредственото им използване. Защото лечебните фактори на гората – това са не само химическите вещества на растенията, но и спокойствието, разсеяната светлина, зеленината на дърветата, птичето пеене и шумоленето на листата. Дори една кратка разходка из гората успокоява, подобрява настроението, нормализира кръвното налягане и пулса И, разбира се, „горската терапия“ предполага на първо място вдишване на горския въздух.
Интересен факт е, че най-голямо количество кислород отделят именно тези видове дървета, които от древни времена се смятат за приятели на човека, за „добри“: борът и елата, дъбът и брезата. Гората, това е и един гигантски филтър: короните на дърветата задържат микроби и частици прах, а под въздействието на летливи фитонциди бактериите умират. Количеството микроорганизми под шатрата на гората е 2-3 пъти по-малко, отколкото в полето. Фитонцидите са цял комплекс от различни органични вещества: смоли, етерични масла, глюкозиди, терпени и др. Особено изразени са фитонцидните свойства на брезата, тополата, белия бор, пелина. Фитонцидите влияят и върху храносмилателните процеси, като предизвикват отделянето на стомашен сок.
