Ако приемем, че морето е люлка на човечеството като биологически вид, с пълно основание можем да наречем гората люлка на човешката култура. От зората на времето горите са осигурявали на човека подслон от лошото време, строителни материали и дърва за огрев, храна, лекове. В скални рисунки, архаични мотиви на дърворезба и бродерия, в приказки и легенди често се среща образът на Всемирното дърво, чиито корени са в отвъдното, а короната подпира небето. Германските, келтските и славянските племена особено почитали могъщите стари дървета – смятало се е, че в тях след смъртта се преселват душите на почитаните старейшини. Днес ние подреждаме коледната елха или украсяваме дома си с върбови клонки, без да си даваме сметка, че следваме една много древна традиция.
Горски плодове
Класиката на домашните грижи са маските от пресни горски ягоди и боровинки. Плодовете могат да се съчетават с яйчен белтък, мед, овесени ядки, сметана. Такива приятни плодови мусове обогатяват кожата с микроелементи, витамини А и С, леко я избелват, повишават местния имунитет, изчистват мъртвите клетки Тези обаче, които са предразположени към алергии, трябва да внимават с използването на плодове, особено червени на цвят.
Още по-ефективни, макар и по-трудно достъпни за нас, са т нар. арктически плодове, напоследък доста широко използвани в готовата козметика. Морошка (Rubus arcticus, вид къпина), облепиха (Hippophae rhamnoides, ракитник), рябина, синя боровинка, екстракти от които се използват в козметиката, растат в екстремалните условия на сибирската тундра. Сезонът на вегетация там не надвишава 2-3 месеца, поради което растенията се отличават с необичайна устойчивост благодарение на естествените си криопротектори и други биоактивни вещества. Маслото от семена на морошка прекрасно възстановява защитната бариера на кожата за сметка на високата концентрация на линолова и алфа-линоленова киселина, както и на фитостерони. Рябината берека (Sorbus torminalis, брекиня) е изключително богат източник на антиоксиданти (витамин С и флавоноиди) и плодови киселини (ябълкова, лимонена, сорбинова).
Торф
Лечебните свойства на торфа, който се добива от горски блата, отдавна са известни в медицината. Огромното съдържание на хуминови киселини и други органични вещества способства за усилване на клетъчния метаболизъм на кожата и процесите на регенерация. Торфът се използва при процедури за чувствителна, дехидратирана, раздразнена, изтощена и увяхваща кожа. Той способства за укрепване на капилярите, успокоява подпухването, избелва кожата. Благодарение на сериозни изследвания, проведени от технолози химици, вече е Възможно консервирането на торфа, което позволява създаването на козметика на основата на този ценен природен продукт. На естетическия пазар днес са известни няколко „торфени” марки от Швейцария, Финландия, Полша, Русия и др.
Живица
Така се нарича втвърдената смола на иглолистните дървета, изтичаща на повърхността при повреждане на кората. Боровата, еловата, кедровата живица са сред любимите средства на народната медицина. Тя се използва като антимикробно и заздравяващо средство, влиза в състава на мазила, лейкопласти, мехлеми. Като козметична съставка живицата се отличава със способността да образува защитен филм върху кожата и с висока степен на адхезия. Кремовете с живица са истински козметични препарати – те не само подобряват състоянието на кожата, но и способстват за отстраняване на дребни ранички, протривания, пукнатини. Живицата е също така и своеобразен природен отдушник, придаващ на козметиката мек и топъл смолист аромат.
Дървесните сокове и екстракти
Мнозина ценят брезовия сок, събран в периода на пролетното движение на соковете, като чудесна, с нищо не сравнима напитка. Но той освен това е и прекрасен природен тоник. Старите билкари препоръчват да се мие лицето с него, както и да се третира с брезов лед. Такава ободряваща процедура не само подобрява състоянието на кожата, засегната от пролетната авитаминоза, но и събужда целия организъм от зимен сън. Освен това с брезов сок предците ни са лекували окапваща или силно мазна коса, акне, пигментни петна.
Обаче запазването на ценните качества на брезовия сок никак не е лесна задача. За решаването ѝ френски специалисти са предложили цяла концепция за лигнотерапия (от lignum – дърво). Специалните методи за щадяща консервация позволяват в състава на козметичните продукти да бъда включени не само дървесни сокове, но и екстракти от пъпки, цвят, семена и корени. В „дървесната” козметика са задействани също и горска глина и природният полимер лигнин, получаван от дървесина. Лигнотерапевтичният подход позволява на специалистите да се откажат от множество синтетични ароматизиращи съставки (включително от фталали и мускус), оцветители и консерванти, както и от някои съставки с животински произход.
