През последните десетилетия са проведени много изследвания с цел изучаване влиянието на естрогените върху отделни структурни компоненти на дермата при жени в постменопауза, основно фокусирани върху профилактиката на атрофичните изменения на колагена и понижаване нивата на гликозаминогликаните, което е свързано с намаляване дебелината на кожата, дехидратация, загуба на еластичност и цялостно ускоряване признаците на стареене.
Дебелина на кожата
Според научните изследвания дебелината на кожата при жените се съхранява до 35-49-годишна възраст, а след това започва да намалява, което се дължи главно на промените в количествените и качествените характеристики на колагеновите и еластиновите влакна. След 25-годишна възраст съдържанието на колаген намалява с 1% всяка година, но в периода на постменопаузата това понижаване вече е с 2,1% годишно, вследствие на естрогенния дефицит. 
Точните механизми на въздействие на естрогените върху интегративните свойства на колагена не са изяснени напълно. В експериментални проучвания е доказано, че естрогените потискат деградацията на колагена, но нямат стимулиращ ефект върху синтеза на проколаген в култура от дермални клетки. Хистологичните изследвания показват, че при жените в постменопауза, които са на хормонозаместителна терапия, се наблюдава повишаване на съдържанието на колаген в кожата (1,8–6,5%) и увеличаване дебелината на кожата (7–15%) в зависимост от типа, дозировката и начина на въвеждане на хормоните в организма (перорални форми, гелове или трансдермални пластири с естрадиол), за разлика от контролната група. Важно е да се отбележи, че при всички клинични проучвания хормонозаместителната терапия е назначена от специалисти ендокринолози и гинеколози след обстойни изследвания на жените в постменопауза, като при тези с интактна матка внимателно е избиран прогестагенния компонент.
Хидратация на кожата
С напредване на възрастта се понижава и съдържанието на гликозаминогликани (ГАГ) в кожата, което води до увеличаване на сухотата ѝ, атрофия и поява на бръчки. Според учените деградацията на колагена също е една от причините, отговорни за намаляване на хидратацията в дълбоките кожни слоеве. Установено е, че повишаването на нивото на естрогените в женския организъм, например по време на бременност, подобрява хигроскопичните свойства на дермата и обратното – хипоестрогенията води до увеличаване сухотата на кожата, което е най-честият дерматологичен симптом при жените в постменопауза. Резултатите от обширно проучване на 3875 жени в постменопауза показват, че на фона на хормонозаместителната терапия значително се понижава рискът от развитие на сенилна сухота на кожата в сравнение с контролната група. Учените свързват положителния ефект на естрогенната терапия върху способността на кожата да задържа влага с повишеното ниво на мукополизахариди и хиалуронова киселина в дермата, което корелира с увеличеното съдържание на вода в нея. Тези клинични резултати са потвърдени в редица експериментални проучвания, демонстриращи увеличеното съдържание на ГАГ в кожата само 2 седмици след началото на хормонозаместителната терапия.
Еластичност на кожата
Друг признак на стареенето е намаляване еластичността на кожата, свързана с дегенеративните промени в еластиновите влакна. В резултат на това прогресивно се задълбочават бръчките, а назолабиалните гънки стават по-изразени. В различни проучвания е изследвано влиянието на естрогените върху кожната еластичност. С помощта на най-съвременни методи учените са установили значително подобряване на еластичността на кожата при жените в постменопауза, които са на хормонозаместителна терапия, както и намаляване броя и дълбочината на бръчките.
Себумна секреция
Доказано е, че активността на мастните жлези зависи от нивото на половите хормони: естрогените намаляват секрецията им и обратно – андрогените стимулират секреторната им активност. В постменопаузата понижаването на нивото на андрогените е по-бавно в сравнение с това на естрогените. Затова при много жени се наблюдава преобладаване на андрогените и клиничните прояви включват мазна кожа с широки пори, акне, себорея, хирзутизъм и андрогенна алопеция. Научните изследвания показват, че хормонозаместителната терапия инхибира активността на мастните жлези и значително намаляват тази симптоматика.
