Статистиката за смъртността при автомобилни катастрофи е стряскаща, но още по-стряскаща е друга статистика – България е на второ място в Европа по смъртност, свързана със замърсяването на въздуха.
Замърсителите на въздуха са най-разнообразни, но аспектите, в които те се анализират, са три – единият е свързан с екологията и биоразнообразието, другият с промените в климата и глобалното затопляне, а третият аспект, на който се обръща най-малко внимание, е влиянието на замърсения въздух върху човешкото здраве. А всъщност 20 000 пъти на ден вдишваме от замърсения въздух, който е причина за увеличаване на смъртността от белодробни, сърдечносъдови и мозъчносъдови заболявания.
Белият дроб е входната врата за различни замърсители, той е един от органите с много голяма площ – 100 кв. м. Всеки път при вдишване заедно с кислорода в него попадат и различни замърсители от околната среда, които го увреждат и водят до появата на белодробни заболявания. В зависимост от типа замърсяване и неговата интензивност, както и времето на експозиция, нарастват не само белодробните, но и сърдечносъдовите, мозъчносъдовите, кожните, онкологичните и други заболявания.
Статистиката на СЗО (Световната здравна организация) за 2017 г. показва, че най-високата смъртност не е от автомобилен травматизъм, а е свързана именно със замърсения въздух, който е наричан „невидимият убиец“. Основни замърсители на въздуха са фините прахови частици, полициклични ароматни въглеводороди, летливи органични съединения, озон, серен диоксид, въглероден оксид и др. Вследствие замърсяването на въздуха смъртността от сърдечносъдови заболявания се е увеличила с 30%, белодробната смъртност с 40%, а смъртността от мозъчносъдови болести с 30%.
В България нивото на автомобилен травматизъм е около 8,3 на 100 000 души, т.е. около 700 души у нас всяка година загиват при автомобилни катастрофи. В сравнение с европейските държави България се намира по средата на параметъра смъртност вследствие автомобилен травматизъм. Същевременно по параметъра смъртност, свързана със замърсяването на въздуха, България е втора в Европа с 217 на 100 000 души. Проведени са глобални епидемиологични проучвания, които доказват, че известна част от смъртността вследствие сърдечносъдови заболявания е в пряка връзка със замърсяването на въздуха. Същото е и по отношение на мозъчносъдовата и белодробната смъртност, т.е. инфаркти, инсулти и белодробен карцином.
Днес се говори много за вредите от тютюнопушенето и всички хора са запознати, но далеч не е така за замърсяването на въздуха. За разлика от тютюнопушенето, което засяга част от населението, замърсяването на въздуха касае абсолютно всеки човек. Сдружението „Въздух за здраве“ е създадено като нестопанска организация и основната му цел е чрез информиране и насърчаване на мерки за чист въздух да помогне за намаляване на разходите за здравеопазване в сферата на хроничните неинфекциозни заболявания. Напоследък стана „модерно“ да се говори за замърсяване на въздуха, но сдружението „Въздух за здраве“ ще се фокусира върху предлагане на прагматични решения, ползвайки „evidence-based“ и доказани в световната практика подходи.
Какво може да се направи, за да се намали рискът от появата на белодробни, сърдечносъдови, мозъчносъдови и онкологични заболявания? Изключително важна е превенцията и опазването на въздуха чист. Необходимо е да има морален компас, който да ни води в обща посока и този компас се нарича отговорност към пациентите (самите нас), защото абсолютно всеки един от нас е пациент в определен етап от живота си.
