Основните заболявания, свързани със замърсената околна среда, са сърдечносъдовите болести и дихателната недостатъчност, но кожата ни също е значително засегната.
Кожата и околната среда
В зависимост от естеството на замърсителите и целостта на кожната бариера, начините им на проникване в кожата се различават. Промените, които нарушават бариерната функция на кожата както при липидния метаболизъм на stratum corneum, така и при протеиновите компоненти на корнеоцитите, водят до развитие на различни кожни заболявания. Защитната способност на кожата не е неограничена и възникват проблеми, когато необичайната експозиция на стресови фактори в околната среда надвишава нормалния ѝ защитен потенциал.
Преки въздействия на замърсителите във въздуха върху кожата
Фините прахови частици (PM) са с размери 10 µm и 2,5 µm, а основните им компоненти са метали, органични съединения, материали с биологичен произход, йони, реактивни газове. PM причиняват оксидативен стрес, проникват през кожата, акумулират се и ускоряват естественото стареене. През зимния период тяхното ниво във въздуха рязко се покачва вследствие използването на твърди горива за отопление.
Полицикличните ароматни въглеводороди (PAHs) са едни от най-разпространените замърсители, напр. бензапирени, които са отговорни за хиперпигментацията, тъй като активират пролиферацията на меланоцитите. Когато PAHs се свържат с фините прахови частици, се образуват токсини. Установено е, че бензапирените имат канцерогенно въздействие. PAHs могат да доведат до акнетични изменения на кожата (кисти, комедони, акнетични пустули, папули).
Летливите органични съединения (VOCs) са причинители на летния фотохимичен смог и провокират атопичен дерматит и екзема. Изследванията на култивирани кератиноцити показват, че излагането на VOCs увеличава цитокините, което след това би могло да предизвика развитието на възпалителна и/или алергична реакция. Състоянията, причинени от VOCs по кожата, са: сърбеж, зачервяване, обриви и временно разраняване.
Оксидите също са често срещани замърсители във въздуха. Азотните оксиди се отделят главно от подвижни и стационарни горивни източници. Те реагират с озона или радикали в атмосферата, образувайки азотен диоксид, който причинява оксидативно увреждане и генериране на свободни радикали, които окисляват аминокиселините в тъканните протеини и инициират липидна пероксидация на полиненаситените мастни киселини. Серният диоксид и въглеродният оксид повлияват метаболитните функции на организма и в частност кожата, предизвиквайки оксидативен стрес и възпалителни реакции.
Озонът нормално се съдържа в стратосферата и тропосферата, а в по-ниските слоеве на въздуха се появява вследствие на антропогенно замърсяване и взаимодействие на замърсителите от въздуха със слънчевата радиация. Заедно със слънчевата радиация той води до увеличаване на бариерния пермеабилитет, липидна пероксидация и възпаление, което от своя страна предизвиква деградация на екстрацелуларния матрикс и намаляване нивата на колаген и еластин.
Тежките метали са причина за пигментации и хиперкератоза, а химикалите, които се изхвърлят от индустрията във въздуха могат да доведат до тежки алергични реакции и трайни изменения в кожата.
Тютюнопушенето е свързано с появата на по-дълбоки периорални бръчки и преждевременно стареене.
Ефекти от замърсяването на въздуха
Кожата на лицето се дехидратира, появява се сърбеж, усещане за грапавост и сивкав тен, около очите се появяват тъмни кръгове, бръчки „пачи крак“ и отпускане на веждите, а около устата – фини линии и загуба на обем на устните. Бръчките по челото се увеличават, назолабиалните гънки се задълбочават заради загубата на еластичност.
Как можем да предпазим кожата си от вредното въздействие на замърсения въздух?
Изключително важно е редовното и правилно почистване на кожата, използването на надеждна слънцезащита, както и специално разработени козметични продукти, които формират защитен филм върху повърхността ѝ и я предпазват от вредните вещества в замърсения въздух. Не по-малко важни са здравословното хранене, достатъчен прием на течности и в случаите, когато се налага – навременна консултация с дерматолог.