Вярвам, че най-лесният начин човек да надгради и затвърди знанията си, е, когато трябва да ги преподаде на някого. Това изисква ти самият да систематизираш знанията си, да разбереш логиката им и да можеш да си обясниш принципите им на действие и чак тогава ще можеш да отговориш на въпросите на този, който се сблъсква с темата за първи път.
Тяна Пресолска e медицински слециалист, антиейжт експерт, магистър нутрициолог, собственик на верига студиа Dupissima.
Още имам много ясен спомен от 4-5 годишна възраст, когато събирах всички плюшени играчки и им преподавах и ги изпитвах.
Но както казват, колкото повече учиш, толкова по-добре осъзнаваш колко малко знаеш. Може би и затова никога не съм преставала да бъда вечният студент. Започнах с бакалавър управление на хотели и ресторанти в колежа в Албена, после се преместих и завърших Hospitality Management в International University of Portsmouth, магистърската си степен MBA с профил финанси придобих в City University Seattle.
През този период успоредно управлявах и първия си бизнес – Соларно студио „Шоколад“, и гримирах професионално. Постепенно интересите ми, или по-скоро комплексите ми за теглото, ме насочиха към създаването на първия ми салон през 2007 г. на площ от 10 кв.м в един гараж.
След като завърших финансовото и икономическото си образование, интересите ми вече бяха много по-сериозни в сферата на козметиката и изкарах всички възможни курсове, които намерих по онова време. Записах и двугодишна следдипломна квалификация в ХТМУ – експерт по химичен състав на козметични и парфюмерийни продукти.
Бях си избрала магистратура в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в Биохимическия факултет. За моя най-голяма изненада и разочарование СУ не признаваше нито английската ми диплома, нито американската. Нямаше как да продължа в българската образователна система.
Вярвам, че по душа съм вечният ученик и истинско удовлетворение намирам в ученето. Може би затова една от големите ми мечти е един ден да стана професор и на 80 годишна възраст да продължавам да преподавам в някой Университет.
Но всяко зло за добро. Фактът, че нямах държавно образование, ми даде възможност да бъда приета редовна поръчка в Медицинския колеж в специалността „Медицинска козметика“.
Още помня как на кандидатстудентския изпит комисията много се чудеше на кандидатурата ми. Понеже съм завършила 2002-а г. преди матурите и имах диплома с успех 5,97. По времето, когато кандидатствах, специалността още нямаше особена популярност. Често момичета, които не са успели да се представят добре на изпитите, се пробваха само и само да бъдат студенти.
Аз обаче бях с ясното съзнание, че отивам за знания и дипломата беше само потвърждение на знанията ми – та аз вече имах работещо студио от около 10 години, бях си сама шефка, имах образование на световно ниво.
Тогава не съм била толкова далновидна, за да разбера колко ще ми е полезна дипломата от Медицинския университет. Добре, че отидох заради самото учене, та получих и бонус диплома.
Завършвайки професионален бакалавър, можех да продължа с магистратура. В съответната година имаше нулев прием за магистър „Медицинска козметика“, но за първа и последна година имаше във филиала във Враца магистратура „Здравословно и диетично хранене“.
Какво по-добре пасваше на работата и интересите ми? И понеже обичам нещата да бъдат грандиозни, луксозни и „умерен кич“, реших, че много добре ще се впише в CV-то ми диплома от Harvard Medical School. В онлайн филиала им за External Education изкарах курсовете по физиология и биохимия.
С годините правилото на Мечо Пух „Колкото повече, толкова повече“ се потвърждаваше с пълна сила, а аз колкото повече учех, толкова по-неуверена се чувствах в знанията си.
Сега уча ендобиогения в Белгийския институт по ендобиогенна медицина и интегративна физиология при доктор Шарбел Аби Шахин.
Планирам да запиша докторантура и си мечтая за Executive MBA някъде в Европа.
Всичко, което уча, много ми помага да развивам бизнеса, който управлявам.
Понякога ми помага дори само с това, да мога да се откъсна от него за малко.
Вярвам, че човек може да бъде успешен само ако това, което прави, му е интересно и му доставя удоволствие. Но в днешно време, в тази динамична среда всичко се случва със скоростта на светлината. Ако човек може да има 6 професии в живота си, с цялата дигитализация и информация, ние се изчерпваме и отегчаваме твърде бързо, сменяме лесно, отказваме се, преди да сме опитали, и най-вече се щадим да не правим излишни усилия. Ако не живеех успореден живот в моя „академичен свят“ и откъсвах мозъка си от ежедневните рутинни проблеми в работата, сигурно щях да съм се отказала хиляди пъти от това, което правя.
Някога започнало като хоби и опит да реша личен проблем, с годините студио Dupissima се превърна в един много амбициозен проект. Като типичен представител на зодия Лъв, винаги съм искала всичко да е най-най-най-… а дали е икономически разумно и целесъобразно, това никога не е било приоритет за мен.
Представях си как, ако имам по-новата машина, повече място, повече реклама, повече служители, повече от всичко, и нещата ще се наредят от самосебе си. Така нареченият синдром wishful thinking.
А когато се съчетае с желанието да се харесаш на всички и на никого да не отказваш, се превръща в сигурна формула за проблеми.
Винаги съм искала да дам най-добрите условия на труд, винаги съм искала да предложа най-доброто качество на най-добрата цена, така и през годините съм правила много грешки в управлението на бизнеса.
Вярвам, че правим едни и същи грешки и предизвикваме обстоятелства, които ни тестват дали сме разбрали урока. Всеки път последиците са по-сериозни и често пъти чакам ножът да удари до кокал, за да си вземем поука.
За мен в бизнес плана най-големите уроци дойдоха с пандемията. Бях попаднала в капана на прекалено бързото разрастване, където всичко излиза извън контрола ти. Бяхме отворили обект в Ринг Мол, няма и година след него отворихме в ЦУМ, имахме и един франчайз обект. Единственият ни реално работещ обект в Стрелбище трябваше да издържа новите бизнеси, докато започнат сами да си покриват разходите, и точно тогава дойде пандемията.
Всеки икономист знае, че бизнесът трябва да има резерви зерви за извънредни обстоятелства, но като прекален оптимист аз дори и не съм предполагала, че може да ми се наложи реално да ги ползвам, та защо са ми спестявания, аз трябва всичко да инвестирам веднага, че да може някой ден нещата да са по-добре.
За първи път се сблъсках с фалит. Обектът в ЦУМ беше като гангрена. Колкото и да не искаш да се сбогуваш с него, с всеки изминал ден рискът нищо да не остане от цялата верига, се увеличаваше.
Да затворим обекта в сърцето на София, в тази емблематична сграда и реално най-красивият ни по това време, беше едно от най-трудните решения, които съм вземала. Бях на ясно, че погребвам 200 000 лв. без никакъв шанс да си ги възстановя.
В същото време това решение преобърна живота ми. Не мога да опиша облекчението, което изпитах, когато това бреме се махна от гърдите ми.
Тази финансова загуба ме принуди да проявя дисциплина и нямах избор, освен да кажа НЕ на всичко, което не работеше в бизнеса ми – на стари модели, условия, цени, уговорки, отстъпки, болни амбиции и его.
Дадох си сметка за въртележката, в която сама се бях вкарала – постоянно работех, за да харча за неща, които всъщност не мога да си позволя, за да си създавам усещането колко съм успешна, знаеща, можеща, заслужила и най-вече, постоянно заета с това да съм заета.
Преди това се гордеех, че след раждането на първородния ми син се върнах на втората седмица на работа – най-голямата глупост.
Годините летят и това безценно време с близките ни никога няма да се върне и никой никога няма да го оцени, че ние сме се жертвали за нещо, някого, някаква илюзия.
Сега, когато най-малката ми дъщеря става на 4 години, а след няколко години ще имам абитуриент, си давам сметка, че времето е безмилостно жестоко и всеки ден, в който живея за утре и във вчера – е безвъзвратно изгубен.
И няма работа или кариера, която да може да компенсира непълноценния личен живот.
През годините съм виждала много колеги и приятели, които пострадаха от burnout. Няма заплата, процент или длъжност, които да могат да върнат някого, който вече е намразил клиентите си, работа си, живота си и всичко го отегчава.
Сега знам, че най-голямото предизвикателство пред бизнесите в световен план ще бъде да успеят да създадат мотивираща среда и стимул на екипите си да не губят интерес прекалено бързо и да могат да задържат вниманието си достатъчно, че да усвоят това, което правят, и да мислят за нуждите на клиентите си.
Сега живеем в един прекалено комерсиализиран свят, където всичко е маркетинг и се стимулира само консуматорското поведение.
Искаме всичко сега, веднага и му се радваме толкова кратко, че дори не можем да си спомним защо сме го пожелали на първо място.
Аз работя в сферата на здравето и красотата, а днес имаме все по-малко здраве и изкривени стандарти за красота, които крещят от пошлост и повърхностност.
Днес всичко се купува с пари и колкото повече сме похарчили, толкова повече парадираме с това.
А простичката истина е, че All you need is LESS! Всичко, от което се нуждаш, е по-малкото!
Със сигурност е много трудно да се приложи, но това, което ще бъде моят фокус през следващите 24-36 месеца, е приоритизиране на качеството, а не на количеството – във всяко едно отношение.
Да забавим темпото и да излезем от матрицата на дигитализацията и социалните медии. Затова тенденцията в нашата работа ще бъде все повече обръщане към емоционалното и психологическото здраве, което е в основата на едно пълноценно и стойностно БЪДЕЩЕ.
