Бизнес протокол и етикет

0

В София се проведе семинар на тема „БИЗНЕС ПРОТОКОЛ И ЕТИКЕТ – Тайните на добрия стил, протокол, бизнес етика и поведение в обществото“, воден от Мария Касимова-Моасе, сертифициран експерт и консултант по етикет и протокол. Защо човечността трябва да бъде стандарт за всички нас, важно ли е личният стил да бъде осъзнат като комуникационна необходимост – на тези и други въпроси отговаря Мария Касимова-Моасе.

Мария Касимова-Моасе, сертифициран експерт и консултант по етикет и протокол с дипломи от престижни школи в Париж, Лондон и Брюксел, журналист по професия и призвание, и актьор по гени и любов към изкуството.  Автор е на книгите „Близки срещи със смесени чувства“ и „Балканска рапсодия“.

Г-жо Касимова-Моасе, има ли неща в основата на бизнес комуникацията, които никога не се променят?

Да, има такива неща. Едно от тях е нуждата от непрекъснато учене в бизнес сферата. Хората се променят, нагласите им се променят, светът се глобализира все повече и ти не можеш да използваш правила и структури, на които си свикнал преди 20-30 години. Трябва да се съобразяват много повече неща, което носи своите ползи, тъй като по този начин човек обогатява сам себе си и избягва конфликтни ситуации, свързани с липсата на разбиране и на знания от другата страна. Добрият тон, добрите думи, това да похвалиш някого, да изказваш несъгласието си учтиво и аргументирано, без да влизаш в дискусия, от която няма да има никакъв резултат, да бъдеш приятен за околните и да не ги натоварваш – това са неща, които винаги ще имат важно значение, защото ни отдалечават от онзи животински инстинкт, базиращ се на силата. Човечността никога не трябва да се забравя. Най-добрият пример, който мога да дам, е от първия ми работен ден за вестник „Стандарт“. Тогава почина Георги Герогиев – Гец и трябваше най-младите колеги от екипа да звъним на актьори и интелектуалци, за да ги помолим да кажат няколко думи за него, които ние след това да публикуваме на страниците на вестника. Аз имах списък с 10 души, на които да се обадя. Звъня на първия човек от списъка и със състрадание обяснявам какво се е случило и така рецитирам до петия-шестия, защото чувството за съпричастност е отминало. Стигнах до Ружа Делчева и когато ѝ казах: „Нали знаете, че Гец почина“, тя изпищя, защото се оказа, че аз съм човекът, който я уведомява за случилото се. Оказа се, че аз съм се врязала в живота й с бутонките, както се казва, защото не бях съобразила, че нямам право да влизам в нечий живот, без да подготвя човека отсреща, без самата аз да съм готова на съчувствие и разбиране. Думите „благодаря“, „моля“, „извинявай“, „добър ден“, „довиждане“ са много важни. Затова и в професията си като журналист и в това, което преподавам, много наблягам на тази човечност, която трябва да бъде стандарт.

Как може човешкото отношение да не премине в лични взаимоотношения и да се запази уважението?

Правилата трябва да бъдат зададени още в самото начало. Вярвам, че всяко начинание прилича на човека, който го е създал – компанията прилича на собственика си, списанието – на издателя си. Отговорността да се наложат стандартите още в началото е много голяма. Колкото повече хора управляваш, толкова повече тези стандарти трябва да са ясни, точни, да се изискват и да се спазват от всички, тъй като екипът не е семейство, не е малка структура, която само да наблюдаваш. Този, който е по-високо, трябва да се грижи стратегически да обслужва нещата. Колкото по-надолу се слиза в нивата, те стават по-оперативни, което не означава, че не трябва да имат инициативност или да не проявяват въображение в работата си, просто това не е основното, което се изисква от тях. Затова колкото повече набъбва структурата, толкова по-ясни трябва да са правилата.

Как един служител да превъзмогне собствените си възгледи и да вложи 100% от себе си в работата, която върши?

Емоционалното натоварване, изливането на душата от клиентите или пациентите съпътства всяка професия. Да превъзмогнеш усещането, че просто „обслужваш“, е професионализъм. Трябва да се възпитава самочувствието на работещите в сферата на красотата – те не нанасят просто някакви маски, а изпълняват цялостна терапия. Аз отивам на процедура, за да си почина, да се насладя на обстановката и се доверявам на професионализма и опита на специалиста, който ще ме лекува или ще ми помогне да се отпусна с някаква терапия – той поема голяма отговорност. Работата на хората в сферата на красотата е много важна. Те често ни изслушват, ние се привързваме към тях и в един момент се оказва, че посещаваме един и същ салон в продължение на години. Не бива да им бъде вменявано, че работата им е лишена от смисъл – те са професионалисти и достойни служители, които трябва да са с ясното самочувствие, че правят нещо, което не всеки може.

Темата на днешния семинар е „БИЗНЕС ПРОТОКОЛ И ЕТИКЕТ – Тайните на добрия стил, протокол, бизнес етика и поведение в обществото“. Какво означава „добър стил“?

Добрият стил е понятие, което се свързва с осъзнаването какво да променяш и в същото време да останеш себе си. Именно добрият стил прави човека адекватен и приемлив във всяка една ситуация. Стил и елегантност често биват бъркани. Когато кажем, че някой е стилен, ние имаме предвид, че е елегантен, но това невинаги се отнася до конкретната личност. Някои хора са стилни, но не са задължително елегантни – могат да бъдат и екстравагантни. Стилът е нещо много лично. Образът, който всеки човек избира да има в обществото, не се формира само от избора му на облекло, а и от начина, по който се изразява, от усмивката, от реакцията му в дадени ситуации. Стил по никакъв начин не се отнася само и единствено до избора на облекло – той се определя на базата на цял комплекс от качества, които са уникални. Важно е личният стил да бъде осъзнат като комуникационна необходимост.

Разкажете ни за предстоящите курсове.

Курсът по бизнес протокол и етикет включва система, изработена изцяло от мен самата, която непрекъснато актуализирам. В последните 10 години съм изнесла около 900 презентации, на чиято база разработих курса си по презентационни умения. Хубаво е да се посещават най-различни курсове, защото всеки лектор набляга на нещо различно. Най-новият ми курс, който водя от една година, е „Комуникационни умения“. Там разказвам за опита си и за начина, по който може да съобразиш това, което носиш в себе си, със съответната среда. В съвременния свят е важно да предадем съобщението си по такъв начин, че то да бъде запомнено. Установявам, че комуникацията става все по-трудна, трудно е да говорим очи в очи, да използваме богатството на езика. Днес трябва да съобразяваме много повече неща. Смятам, че непрекъснатото учене и обогатяване е основна задача на съвременния човек, ако иска да бъде интелигентен и с богата обща култура.

Няма коментари