Акнето е мултифакторно заболяване на пилосебацейната единица на кожата, с дълга еволюция и характерен полиморфен обрив от комедони, папули, пустули, кисти, цикатрикси. Появява се от раждането до 3-тата декада от живота, особено при жените и е социално значимо заболяване със силен психологичен ефект върху индивида. Обривните единици се разполагат в себорейните области и обхващат лице, гръб, гърди, рамене, срединна линия на тялото. Винаги следва да се прави разлика между акнето и т.нар. акнеиформен обрив, предизвикан от лекарства, радиация, катрани, инсектициди и др. Повече за патогенезата, класификацията и лечението на акнето ще научим от д-р Димитрина Николова, специалист дерматология и венерология.
Факторите за развитието на акнето се делят на екзогенни (медикаменти, професионални условия, козметика, стрес) и ендогенни (генетични фактори, хормонални нарушения, тумори, връзка с менструален цикъл, поликистозен овариален синдром, адренална хиперплазия, Propionibacterium acnes).
ПАТОГЕНЕЗА
Патогенезата на акнето е мултифакторна и се представя от повишено андрогенно ниво, системно и локално в кожата (дихидротестостерон в засегнатите области и променена рецепторна активност към него), намалено ниво на линоленовата киселина (есенциална мастна киселина, която регулира кератиновата пролиферация) и IL alfa активност в кожата, повишена себумна секреция. Централна роля в патогенезата заема и Propionibacterium acnes, който е Gr+ анаеробна микроаерофилна бактерия в косменомастния фоликул с генетично повишено ниво и образуване на антитела срещу него при индивиди с акне. В патогенезата на акнето се открояват 4 основни механизма, развиващи се в косменомастния фоликул: повишена себумна секреция, нарушена кератинизация на мастно-жлезния канал, възпалителен процес и наличие на Propionibacterium acnes.
КЛАСИФИКАЦИЯ НА АКНЕТО
Акнето се дели на невъзпалително, представено от микрокомедон и комедон, и възпалително, характеризиращо се с различни обривни единици (папули, пустули, нодули, кисти).
Микрокомедонът анатомично се характеризира с хиперкератотичен инфундибулум на косменомастния фоликул, повишена кохезия (слепване) между кератиноцитите, както и увеличена себумна секреция. Анатомично комедонът се представя от дилатация на фоликуларния остиум и натрупване на кератиноцити. Комедонът бива отворен, „черна точка“ (плоска или леко надигната лезия с централна тъмно оцветена запушалка от кератин и липид) и затворен (бледа, леко надигната папула).
Възпалителното акне се характеризира със следните обривни единици:
• Възпалителни папули, пустули – анатомичният субстрат е резултат от по-силна дилатация на косменомастния фоликул, повишено количество на P. acnes и перифоликуларно възпаление.
• Нодули – силни перифоликуларни възпаления с руптура на фоликулната стена.
• Кисти – пълна дезинтеграция на фоликула.
Усложненията на възпалителното акне са: цикатрикси, еритем, както и постинфламаторна хиперпигментация.
СТАДИИ
Акнето се стадира най-общо на 3 степени в зависимост от развитието на възпалителния процес и наличните обривни единици:
• Леко – без възпаление, характеризира се с наличие на отворени и затворени комедони.
• Умерено – при умереното акне има множество отворени и затворени комедони, папули, пустули, както и възпалителен процес.
• Тежко – характерни са изразените папули, пустули, нодули, кисти, тежък възпалителен процес, цикатрикси, а също и постлезионални хиперпигментации.
ЛЕЧЕНИЕ НА АКНЕТО
Ежедневната грижа за кожата е неизменна част от лечението на акне и включва използване на кератолитични (неалкални) сапуни, пяна за измиване/синтетични детергенти (синдета, непроменящи pH на кожата и ненарушаващи липидната бариера), патентни продукти (триклозан), АНА киселини, абразивни продукти, гомажи, микродермоабразио при необходимост, резорцинол, нисък процент на салицилова киселина или бензоилпероксид. Важно значение има ежедневната хидратация на кожата и употребата на подходящи слънцезащитни средства.
Пилингите са друго направление в терапията на акнето. Химичният пилинг обикновено е киселина или смес от киселини в определена концентрация, който приложен върху кожата води до ексфолиация. Последната от своя страна ускорява клетъчното обновяване, клетките от по-долните слоеве на кожата регенерират по-бързо, себумната секреция намалява и се подобрява кожната текстура. Приложението на химичните пилинги изисква винаги много точна анамнеза предвид взаимодействието им с други лекарствени средства.
Фотопротекцията е задължителна при приложението им. Според вида на киселината, концентрацията, pH и начина си на действие химичните пилинги се делят на:
• Повърхностни (леки) – излющват най-повърхностните слоеве на кожата (епидермис, папиларна дерма), имат противовъзпалителен ефект и намаляват кожната секреция Използват се за леко до умерено акне, както и в ежедневната грижа за акнеична кожа, толерират се добре от пациентите, но рецидивите на акне не са изключение.
Рядко дават странични ефекти като зачервяване, излющване, сухота на кожата, парене, които са най-осезаеми при първа апликация на пилинга. Видовете киселини, които се използват са: АНА, ВНА, 15-20% салицилова киселина, 10% гликолова киселина и др.
• Умерено дълбоки – излющват среднодълбоките слоеве на кожата (горна ретикуларна дерма), повишават производството на колаген и еластин, подходящи са за папуло-пустулозно акне. Могат да дадат зачервяване, оток, хиперпигментация до една седмица след приложението им, възможна е и постоянна хиперпигментация при по-тъмните фототипове кожа в зоната на пилинга. Прилаганите киселини са: 35% ТСА, 30% салицилова киселина, 70% гликолова киселина и др.
• Дълбоки – излющват кожата до средна ретикуларна дерма с по-драстични странични ефекти като кървене, оток, крусти, дисколорация. Ползват се при акне-цикатрикси с приложение само от лекари.
Лечението на средно и тежко акне с локални или системни ретиноиди се извършва само от дерматолог. Хормоналното или антибиотичното лечение, андрогенрецепторни блокери, бензоилпероксид, спиронолактон, андрогенни блокери, витамини В2 и В3, хранителни добавки със селен и цинк също влизат в арсенала за комплексно лечение на акнето от дерматолога.
Не на последно място са и апаратните процедури за лечение на акне, все повече налагащи се като алтернатива на останалите методи.
IPL е подходяща за леко до умерено акне. Представлява полихроматична, некохерентна светлина с дължина на вълната 400-500 nm, която предизвиква селективно унищожаване на P. acnes. Около 2/3 от пациентите съобщават за подобрение още след втората процедура, като са необходими 4-6 сесии. При умерено акне е подходяща терапия с Nd: YAG лазер (1064 nm), за лечение на цикатрикси се използват СО2 и Er: YAG лазери (2940 nm), както и PDL 585-595 nm (жълт), PTP 532 nm (зелен) и Infrared lasers ≥ 1000 nm.
Все повече се налага мнението, че в лечението на акнето е необходима екипна работа от специалисти в областта на дерматологията, диететиката, ендокринологията, гинекологията, специалисти козметолози, а нерядко и психолози. Затова само всеобщите усилия на специалистите в различните направления ще дадат комплексно решение за пациентите, страдащи от акне.
