Съвременни представи за хиперпигментацията

0

 Днес все повече хора се оплакват от появата на пигментни петна след летния сезон и търсят помощта на дерматолози, медицински козметици и други специалисти в областта на естетиката. Как може да се противопоставим на появата на пигментации, какви са последните научни изследвания, алгоритъмът и методите за лечение? 

Какво представляват пигментните заболявания?

В тази категория се включват състояния на кожата, свързани с прекомерно натрупване на меланин, като мелазма, соларно лентиго, поствъзпалителна хиперпигментация, хлоазма, фотостареене (Ogbechie-Godec, Elbuluk 2017).
Обикновено се засяга кожата на лицето, но не са малко и случаите, когато пигментации се появяват по кожата на ръцете и други части на тялото.
Хиперпигментацията се характеризира със засилен синтез на пигмента меланин под влиянието на различни фактори, като на първо място са слънчевите лъчи.

 Каква е опасността от слънцето?
Меланогенезата стартира със синтез на меланин от аминокиселините L-фенилаланин и L-тирозин с включването на множество ензими (основният е ензимът тирозиназа). Нивото на пигментация зависи от активността на меланоцитите и техния брой (Lerner, Fitzpatrick 1950).
Производството на меланин е защитна реакция на кожата и служи като щит от слънчевата радиация, предизвикваща фотоувреждане. Фотоувредената кожа реагира с удебеляване на епидермиса и засилен синтез на меланин. По този начин организмът се старае да защити кожата от UV лъчите и не бива да се учудваме, че след лятната почивка козметичните и дерматологичните кабинети се изпълват с пациенти с този проблем (Gonzaga 2009).
От гледна точка на фототоксичността най-опасен е UVA спектърът (320–400 nm) – UVA лъчите проникват дълбоко в кожните слоеве и разрушават колагена и еластина. UVB спектърът (280–320 nm) уврежда външния слой на кожата – епидермиса. Въздействието на целия спектър предизвиква изгаряния и мутагенни ефекти, включително и хиперпигментация.

 Какво представлява поствъзпалителната (вторична) хиперпигментация?
Когато фотоувреждането е сериозно, меланинът може да проникне дълбоко в дермата и появилата се пигментация е много устойчива, тъй като за разлика от епидермиса (обновява се средно веднъж месечно), дермата не се обновява толкова бързо. Възниква стабилен дефект на кожата, който трудно и болезнено се поддава на корекция. На фона на травмиращото лечение кожата може да реагира с поствъзпалителна меланогенеза и така да се създаде порочен кръг. Затова е по-добре да се предотврати хиперпигментацията отколкото да се лекува (Nordlund, Abdel-Malek, 1988).

 Какво предлага съвременната козметология?
Доказано е, че фотоувреждането, фотостареенето и пигментацията са тясно свързани. Този факт трябва да се отчита при избора на козметологични процедури – необходимо е не само да се отстранят външните прояви (неестетичните пигментни петна по кожата), но и да се въздейства в дълбочина на кожата, за да се предотвратят разрушителните процеси на стареене в дермата.

 Алгоритъм за лечение на хиперпигментация
След оценка на степента на изразеност на хиперпигментацията терапевтът може да предложи няколко варианта за лечение:
• При единични пигментни петна и за превенция – комбинация на локални препарати и слънцезащитни продукти с висок SPF.
• При средно изразена пигментация – повърхностен химичен пилинг, микродермабразио, IPL или лазерни процедури.
• При интензивно изразена пигментация – среднодълбок химичен пилинг, микронидлинг, IPL или лазерни процедури.

Няма коментари